Пазари

Обичам да ходя на пазар. Там е шарено и пълно с какви ли не плодове и зеленчуци. Според вида на пазара може да се продава и месо, риба, маслини, ядки, дрехи, обувки, три кебапчета на цената на две, 5 чорапа за два лева и така нататък.

Пазар без кебапчета или дюнери (или без еквивалента на „дюнера“ в съответната култура) – не е пазар! По принцип на тези места е шумно. В Германия на един пазар камара арабски търговци се надвикваха („Едно кило банани – едно евро!“/ „Две кила киви – едно евро!“/ „Пет кила … – едно евро!“). Аз се разхождах с 5 евро в джоба и се чудех какво да си взема. Не че ми трябваше нещо, ама как да не си купи нещо човек… В България съм свикнал да чувам обичайните „Цигари, цигари“ и „Фактури, фактури“. Понякога се случва някой продавач, седящ на самотна сергия, да започне да се провиква „Не се бутайте!“ или „Свършват! Свършват!“, но подобни екземпляри не са често срещано явление.

За несвикналите вероятно ще е странно, но за мен е нормално по улиците да се разхождат и хора, носещи по няколко брадви. Като те видят те посочват с една от тях и те уверяват колко е наточена. Не ти ли трябва? Точно тук, точно сега – преди срещата с голямата ти любов… Да беше кирка – да я забиеш в нечия кола, ама брадва?! Не, благодаря! „Мобилни търговци“ са ми предлагали часовници и парфюми, тютюн, цигари, злато и какво ли не. И при все това, днес останах шашнат, когато един „подвижен бакалин“ разтвори торба и ми предложи „чисто нова моторна резачка, много е хубава“. Моторна резачка! Продавачите на банани ряпа да ядат! 

П.П. Резачка, човек! Моторна резачка!!!!