На пазар

Скоро бях на шопинг приключение.

За да предотвратя евентуални бъдещи съдебни преследвания, нека наречем другите две действащи лица Грациела и Унуфри. Така.

Грациела иска да пообиколим, за да си хареса и купи обувки, яке и някоя готина блузка.

Влизаме в първия магазин за дамски чанти. Внушителната ни делегация го изпълва почти до краен предел. Все пак, освен нас в малкото симпатично магазинче се натъпкват и една двойка, и още две жени. Всички зяпаме чантите и се опитваме да не се пребием в оставената в средата на помещението стълба. Не ни се получава всеки път… Чантите са тъпи, но стълбата си я бива. Като порасна ще си купя такава! Излизаме от магазинчето и се пъхваме в следващото. (Много е забавно когато се тръгне да се обикаля за нещо конкретно – да речем обувки: Влизате в първи магазин, във втори, в трети. В четвъртия магазин се оказва, че освен вас има още около пет души, които също си търсят обувки - хора, с които ще се засичате в следващите 15-20 магазина. Удобно е, защото, ако видите как излизат от магазин, който вие още не сте посетили – очевидно не са си намерили нищо, а съдейки от досегашните ви общи неуспешни опити – явно и вие няма да си намерите мечтаните обувки в този магазин. Спокойно може да го подминете и да влезете с новите си познати в следващия!)

В следващия  магазин има по-голям избор. Влиза и двойката от предишния магазин, а наоколо се пошушкват и други евентуални купувачи. В един момент осъзнавам, че и тримата мъже в магазина сме си харесали по една чанта, хванали сме я в ръка и се опитваме да убедим уважаемите жени, че ТОВА е Чантата. Естествено, оказва се, че никой друг няма този изискан вкус и афинитет към красивото, така нужен, за да Я оцени. Брутално сме отрязани, че „Еми НЕ, не е тази“. Ама защо?! Не я грабва? Добрееее… А коя те грабва? Тази? ТАЗИ?!?! Ама тя е ужасна! При тези думи, не знам защо, получавам не особено приветливи погледи както от Грациела, така и от продавач-консултантките, които за момента са само консултантки.
Ура! Имаме избрана чанта! Грациела, ухилена до уши, победоносно е вдигнала чантата, която си е харесала. Унуфри казва, че цветът е ужасен и прилича на един конкретен гаден цвят… Според мен формата и дизайнът са ужасни. Споделям и аз мнението си. Грациела се нацупва. Не знаем защо – ние толкова се стараем да помогнем, а тя само се цупи… И после я виждаме! ТЯ е там! Стои на третия ред и скромно сияе, без показно да натяква колко по-прекрасна е от останалите. С перфектния цвят. Унуфри го потвърждава. С перфектната форма. Потвърждавам и аз. Грациела казва „МммНЕ!“ и излизаме от магазина.

Стига толкова обувки! Време е за яке! Влизаме в един магазин за рокли. Тук с Унуфри все пак жънем известен успех: Аз харесвам две рокли и той си харесва две. Грациела отива да ги пробва, а едната консултантка домъква пета рокля, надявайки се да се превърне в продавач. Купуваме две рокли: една – харесана от мен, и една – харесана от Унуфри! Щастливи се отправяме към поредния магазин. Не знам как изглеждам отстрани, но една от консултантките ми предлага да седна докато Грациела пробва някакви дрехи. После консултантката засича Унуфри между стелажите. Предлага му да седне и той. Тъй като пред пробните има само една табуретка – домъкват едно мръсно четирикрако столче, което явно ползват в склада и вадят само когато се появят грохнали и психически изтерзани от обиколки господа… Не сядаме! Ние сме мъже! Търпим на мъчения! Излизаме от магазина и с Унуфри започваме да мрънкаме на Грациела, че ни болят краката и сме гладни. Тя се смилява над нас. Обиколяме само още няколко магазина и сядаме да хапнем. После отиваме на театър. Приятно е. Меко, топло и тъмно. Ръкоплясканията ме събуждат. Ставам, изръкоплясквам и си тръгвам доволен. Много хубава постановка, ще я препоръчам!

П.П. Грациела каза, че в събота ще ходим да си търси шапка за плуване, ръкавици и забравих още какво...