Поп-фолк

Животът ми е поп-фолк…

Не на чалгата! Аман от хора, дето я слушат тази музика, ако може да се нарече въобще музика! Те са навсякъде! Не може да си поговориш спокойно с някого за книги, за нещо по-възвишено, защото комшията, видиш ли – иска да пие и бийп/глагол/ на фона на онази руса фолк дива (а знаем, че му се бийп/същия глагол/, защото го заяви доста ясно през прозореца си преди малко, и не само това – кварталът вече знае и кого точно иска да бийп/.../).

Качваш се в градския транспорт – дъни чалга! По дискотеките – чалга! Къде са младите почитатели на класическата музика?! Гледаш – непълнолетни или отскоро пълнолетни полуголи момичета, тръгнали в късна доба към някой купон или дискотека, за да слушат чалга, да се напият и да правят неща, дето няма да си ги спомнят на сутринта…  хм… момент да си прочета пак последното изречение… хм… Аман от нетолерантни хора, дето само плюят чалгата! Човек не може да се напие спокойно и да си слуша оная руса мадама дори вкъщи! Какво ми крещиш, бе?! Ще слушам каквото си искам! МОЛЯ?!?!?! Абе ей, бийп/кого/ бийп/чия/ бийп/глагол/, Иване! Всичките ше ви бийп/глагол/! Чалгар ше ми вика…

Те идват безпощадни